Джонатан Суифт: сатирикът, който не щадеше никого

Джонатан Суифт умира на 19 октомври 1745 г. в Дъблин. Писателят, сатирикът и духовникът остава в историята с въображаемите земи на Гъливер, но и с острото си недоверие към властта, лицемерието и безразличието към бедните.

Суифт е роден на 30 ноември 1667 г. в Дъблин, няколко месеца след смъртта на баща си. Учи в колежа „Тринити“, а по-късно прекарва години в Англия, където работи като секретар на дипломата Уилям Темпъл. След завръщането си в Ирландия приема духовен сан и през 1713 г. става декан на катедралата „Свети Патрик“ – длъжност, която заема до края на живота си.

Книгите, които превръщат сатирата в оръжие

„Сказание за бъчвата“, публикувано анонимно през 1704 г., е сред ранните му големи произведения. В него Суифт използва алегория и пародия, за да атакува религиозния фанатизъм, догматизма и претенциите на учените и духовниците.

Двадесет и две години по-късно излиза „Пътешествията на Гъливер“. Първото издание е публикувано анонимно в Лондон на 28 октомври 1726 г. под формата на пътепис, написан от измисления мореплавател Лемюъл Гъливер. Зад приключенията в Лилипутия, Бробдингнаг, Лапута и страната на разумните коне хойхнъми се крие безпощаден разрез на политиката, науката, войните и човешката суета. Книгата бързо надхвърля рамките на времето си и продължава да се издава, изучава и преразказва по света.

Най-мрачният му текст е „Скромно предложение“ от 1729 г. В него Суифт привидно предлага децата на бедните ирландски семейства да бъдат продавани като храна на заможните. Именно шокиращата идея разкрива истинската цел на памфлета – да покаже до каква степен обществената и политическата система е започнала да гледа на хората единствено като на числа и икономически товар.

„Здраво и добре хранено дете на една година е най-вкусната, питателна и здравословна храна.“

Изречението е умишлено отвратително. То е част от сатирична маска, зад която Суифт говори за глада, експлоатацията и британската политика в Ирландия.

Последните години и наследството

В края на живота си Суифт страда от тежки здравословни проблеми. През 1742 г. получава инсулт и губи способността си да говори. Умира три години по-късно и е погребан в катедралата „Свети Патрик“ до Esther Johnson, известна в неговите текстове като Стела.

Суифт не оставя само книги. В завещанието си предвижда средства за създаването на болница за хора с психични заболявания. Болницата „Свети Патрик“ в Дъблин отваря врати през 1757 г. – дванадесет години след смъртта му.

Епитафията върху гроба му е написана от самия Суифт. В нея той пожелава пътникът да подражава на човек, който е защитавал свободата и чието сърце е било разкъсвано от „свирепо негодувание“. Това е кратък надпис, но и точен ключ към творчеството му: смехът при Суифт никога не е само забавление. Той е начин да бъде посочена жестокостта, преди тя да се скрие зад официални думи.

Източници: poetryfoundation.org, anthology.lib.virginia.edu, gutenberg.org